нека ти обясня от какво се раждат романите

нека ти обясня от какво се раждат романите
така както аз го разбирам
раждат се от раните
дълбоки душевни преображения
които смиламе и все се опитваме да си
ги обясняваме надълго и нашироко като елиът
в пепелната сряда, любимата ми поема1
раждат се от сънища, натрапливи сцени, които ни преследват
от пристрастия - раждат се от шпаги
часовници гари жени мъже  лабиринти
автобуси огледала и всякакви предмети
патици, мишки с ключета за навиване
от черници понякога
от непозволено влюбване
раждат се в затвори
лудници изправителни домове
болници
в копнежите на затворени хора
които надничат през ключалката в себе си
и вадят руда
(не като пабло неруда)
раждат се от Истината
ама не от тая обективна даденост
дето ти я набиват по цял ден в главата
квадратни хора зад кръгли очила
а от нерационалното усещане
че този пламък
точно този
който носиш
пламъкът,
който прозира
в ъгълчетата на очите
е началото на роман.
нито гравитацията
нито пунктуацията
властите, местата
близките
жената или мъжът
така наречените подходящи условия
за работа
подострените моливи
проветрената стая
конюнктурата
бизнесът
световната ситуация
кризата на еврото
личните проблеми
раздели
пристигания
заминавания
 напускания
нищо от това няма толкова голямо значение
то е по-маловажно и от разговорите за времето
и ще те предаде
в крайна сметка защо обичаме книгите
и защо се ограждаме с тях?
те не обещават, че няма да лъжат никога повече
(в тази връзка навремето "имаше едно време"
сега уж всичко се случва в реално време
вчера умря, утре още не е дошло, и какво ни остава
едно днес, което нищо не струва, за нищо не става)
романите се раждат от раните, незарастнали и незаразни
които износваме.
пишещият човек е като охлюв, който върви рачешката.
трябва наистина да обичаш много едно толкова кекаво
и хлъзгаво същество. в противен случай
най-добре си вземи някой монтьор.

1
And pray that I may forget
These matters that with myself I too much discuss
Too much explain

ash wednesday, ts eliot