чувство за бързо изчезване

в края на седмицата 

не само ние -
и времето си нямало работа.
като ливна -
от петък, та цяла събота и неделя.
Ама не христоматийно, тихо-кротко на нивата,
ами здравата ни разкаля и нас -
калените.
И не можеш да хванеш ни хората, ни гарата.
Аварийно е спряно всяко движение.
А очаквахме тая, най-важната пратка,
която... вече не ни е нужна.
Само дето светът се превърта -
деформиран и гладък.
Температурата на безсмъртието
взе да спада.
А дъждът се държи и ни гледа накриво и щателно,
поприведен на шейсет и пет градуса.
Силничък.
Дежурната синоптичка нейде вещае:
- и утре ще им върви по вода на всичките!
И какво ще правиме цяла вечер,
я дай да ядем и да почваме да се заяждаме.
Всичко тече, само тоя дъжд не изтече,
като дъжд ни разми и оставаме жадни.

Георги Рупчев